Не мога да си представя, че когато отида в Одрин, вече няма да ме посрещнат топлата усмивка и благата дума на отец Чъкърък!
Отец Александър Чъкърък беше от онези хора, които днес са все по-малко. Отдаден на всичко българско, той поддържаше жива искрата на родолюбието, пазеше християнската вяра и българските традиции, будеше интереса към българския език. Отец Чъкърък беше въплъщение на човешките добродетели – любов, смирение, милосърдие. Никога няма да забравя думите му: „Най-важното е да работим заедно и който на какъвто език иска, на такъв да се моли. Молитвата звучи по един и същи начин“. С дейността си допринасяше за поддържането на добросъседските отношения между България и Турция.
Убедена съм, че делото му ще бъде продължено от неговото семейство!
Светъл път на душата на отец Чъкърък!