Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Официалната цел на срещата в Техеран във формат „3+3″ с участието на шефа на руската дипломация Сергей Лавров беше “ обсъждане на събитията в Южен Кавказ“. Или, както уточни иранската държавна агенция ИРНА в навечерието на срещата, мирните преговори между Азербайджан и Армения.
В този смисъл срещата на външните министри на „двете тройки” (три закавказки държави – Армения, Азербайджан и Грузия и три големи съседки – Русия, Турция и Иран) не донесе особен пробив.
„Като цяло конфликтът е решен. Страните се съгласиха, че Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан. Това беше основният нерешен проблем“, каза Лавров . Сега остават технически подробности: подготовката на мирен договор, премахването на транспортните пречки (за което настоява Баку) и делимитацията на границите между Армения и Азербайджан (за което Москва доброволно се съгласи да помогне). Като че ли с това изказване се изчерпа „простата аритметика” на срещата.
Но, както отбелязват експертите, основната мисия на руския представител в Техеран беше друга.
За да разберете задачата, е необходимо да се обясни как е възникнал форматът „три плюс три“ и за каква цел е създаден. Предишната и досега единствена среща на двете „тройки“ – „Русия, Турция, Иран“ и „Азербайджан, Армения, Грузия“ – се проведе през декември 2021 г. в Москва на ниво заместник-министри. Идеята за създаване на платформа, където проблемите на Кавказ се решават изключително от кавказките страни, първоначално дойде от Турция. Идеята беше подкрепена в Москва и Техеран.
Всички основни регионални играчи са се съгласили да изключат от дискусията външни сили, които са заинтересовани не толкова от решаването на проблемите на региона, колкото от максималната му дестабилизация, за да овладеят Турция, Иран и Русия (за които Кавказ е най-важна част от „слабините“ им).
За Русия, която подкрепя многополюсния свят и регионализацията (т.е. решаването на регионалните проблеми от регионалните страни), платформата „3+3“ е особено важна. В крайна сметка това всъщност е втората платформа след ШОС, където този принцип на регионализация се прилага на практика. Иранците се надяват чрез този формат да прогонят както американците и европейците, така и израелците от територията на Южен Кавказ.
Сега задачата изглежда очевидно трудна за изпълнение . „Засега това е по-скоро намерение, отколкото конкретно решение как да го направим. Вероятно няма да можем напълно да се освободим от влиянието на САЩ и Европа – нито Вашингтон, нито Брюксел ще оставят региона на мира“, казва в коментар за ИА Regnum политологът-международник и експерт в Руския съвет по международни отношения Елена Супонина ..
Но дори минимизирането на това влияние ще удовлетвори участващите страни. Вярно е, че за това е необходимо да се решат две задачи: аритметична и пропорционална.
Първо се уверете, че 3+3 не е равно на пет. Нека поясним: до днес само пет държави са участвали в срещите на платформата – всички с изключение на Грузия.
В момента Тбилиси не смята участието във формата на „двете тройки“ за подходящо. Първо, защото не взаимодейства с Русия на високо ниво (не забравяйте, че няма дипломатически отношения между страните). Второ, защото страната има други приоритети.
„Грузия беше скептична към тази формула, предпочитайки да засили отношенията със Запада. В лицето на Запада тя винаги е търсила противовес на руското, турското и иранското влияние в Закавказието“, припомня за ИА Regnum Николай Силаев, водещ изследовател в Института за международни изследвания на МГИМО на МВнР на Русия. .
Геополитически, разбира се, форматът наистина е доста рискован за Грузия. За разлика от Армения и Азербайджан, Тбилиси няма съюзници сред участващите велики сили. Освен това две от силите, (Русия и Иран) са директни противници на западния клуб, към който Грузия толкова се стреми да се присъедини. Следователно Грузия демонстративно игнорира антизападната платформа, която е 3+3.
Наистина, тук има лъч надежда – опитите на Запада да накаже Грузия за неучастието й в украинския конфликт водят до все по-голямо разочарование у Тбилиси по отношение на евроатлантическия курс. Да, лъчът все още е слаб.
„Въпреки че са започнали да поставят под въпрос миналото си убеждение във всемогъществото и вседоброжелателството на Запада, те не се отказват от предишните си външнополитически цели. Смятам, че постепенно се случва преосмисляне на тяхната стратегия, но не се е стигнало дотам, че Грузия да промени обичайните си нагласи “, убеден е Силаев.
Но ако Западът продължи да дискриминира грузинците и управляващата партия „Грузинска мечта“ не се отклони от прагматичния си курс, рано или късно това ще се случи . „При всички обстоятелства настоящите власти в Грузия във всичките си действия изхождат от фундаментални национални интереси, както многократно доказаха. Това дава основание да се смята, че в близко бъдеще може да заработи пълноценен формат „3+3“ , обясни Сергей Лавров.
Втората задача, необходима за успешното функциониране на формата, е поддържането на пропорционален баланс на интересите на играчите от „голямата тройка“: Русия, Турция и Иран. Баланс, който ще им позволи да работят заедно.
Засега такъв пропорционален баланс няма – той всъщност беше разрушен от резултатите от арменско-азербайджанския конфликт.
„Турция изглежда бенефициент от случилото се, а в Техеран има притеснения как ще се развият събитията по-нататък. Това се отнася в по-голяма степен за Нахичеван и Зангезурския коридор (т.е. плановете на Азербайджан да създаде сухопътен коридор между основната територия на страната и Нахичеван през територията на Армения). Тези планове, подкрепяни от Азербайджан и Турция, не са много популярни сред Техеран. Особено на фона на съвместни военни учения между Турция и Азербайджан“, – отбелязва Супонина.
