Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
На 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще участва от 10.00 часа в тържествения водосвет на бойните знамена и знамената светини на Българската армия на площад “Свети Александър Невски” в София, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
В тържествения ритуал ще участват и министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската армия. Поканени са да присъстват представители на държавното ръководство, Дипломатическия корпус, както и на военно-патриотичните съюзи.
Водосветът на бойните знамена и знамената-светини ще се проведе пред паметника на Незнайния воин в столицата.
Той ще бъде отслужен от наместник-председателя на Светия Синод на Българската православна църква Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Григорий. В ритуала ще участват знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената – светини и представителни блокове на въоръжените сили. При изпълнението на националния химн по време на водосвета на бойните знамена ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта. В края на тържествения ритуал над площад “Александър Невски” ще прелетят три самолета МиГ-29.
Държавният глава ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще поднесе венец пред паметника на Незнайния воин, след което ще се състои тържественият марш на представителните блокове на Въоръжените сили.
Предвидено е в 12.00 часа пред сградата на Администрацията на президента да се състои тържествена смяна на почетния гвардейски караул, на която ще присъстват и ученически гвардейски отряди.
По-късно държавният глава ще приветства на “Дондуков” 2 младежи от ученическия гвардейски отряд и духовия оркестър при Професионалната техническа гимназия “Д-р Никола Василиади” в Габрово, както и ученическите гвардейски отряди при Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство “Пейо К. Яворов” в Гоце Делчев, Средно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Рудозем и Общински младежки дом в Русе. В Гербовата зала ще бъдат връчени клетвените обещания от капитаните на отрядите, както и плакети от директори на училищата.
След това ученическите гвардейски отряди ще разгледат президентската библиотека.
Националният военноисторически музей ще отбележи 6 май с вход свободен
от 10.00 до 17.00 ч. за постоянната си хронологична и външна експозиция.
С Ден на отворени врати Денят на храбростта и празник на Българската армия ще бъде отбелязан и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей и Парк-музей „Владислав Варненчик“ във Варна и Музея на авиацията в Крумово.
По традиция Посолството на България в Скопие съвместно с Министерството на отбраната организира от 2010 г.
чествания на Деня на храбростта в Република Северна Македония.
Тази година на 6 май на българското военно гробище в Ново село ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите български военнослужещи и ще бъдат поднесени венци и цветя. Ще присъства делегация от Министерството на отбраната, водена от Димитър Илиев – директор на Дирекция “Социална политика и политика по военнопатриотично възпитание”. В ритуала ще участват военнослужещи от Националната гвардейска част и курсанти от Висшето военновъздушно училище “Г. Бенковски” – Долна Митрополия.
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването[1][2].
По време на войните в периода 1912 – 1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. В края тържеството приключва с кратък военен парад.
Дълго време, паралелно с Деня на храбростта, съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. обаче точно на тази дата Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество. През 1920-те години тези 2 празника се обединяват и се чества само Ден на храбростта и победите на 6 май.
Военен парад по случай Деня на храбростта
на 6 май 1923 г.
Започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата – на тях винаги присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета, акредитирани в България, хиляди обикновени граждани.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.
Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „Шуми Марица“ на препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, а след това царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалери на ордена „За храброст“. На този и всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях.
За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се е изпълнявала само в епизодични случаи и предимно за забавление.
Народна република България
Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е обвързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската армия е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г., както и 9 май – денят на Победата на Българската народна войска и Въоръжените сили на СССР срещу хитлеристка Германия през 1945 г. във Втората световна война.
Отделно с тържествени събрания са отбелязвани 6 март – Денят на началото на Дравската операция 1945 г. на Първа българска армия срещу хитлеристките войски по време на Втората световна война, определен като Ден на Драва. Денят на Българската народна армия се отбелязва тържествено със заря-проверка във Враца – Центъра на Септемврийското въстание, както и с тържествени събрания, докато 9 май – Денят на Победата се отбелязва с тържествена заря-проверка в София всяка година и тържествено събрание, а на кръгли годишнини в НРБ пристига за честванията и делегация от СССР начело с висш съветски партиен или държавен ръководител. Така остава до демократичните промени през 1989 г. През 1981 г. е проведен огромен военен парад с армия и бойна техника в Българската народна армия за ознаменуване на 1300 години от създаването на Българската държава, на който парад слово произнася министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, стоящ на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров в присъствието на Председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков и всички други партийни (на БКП и БЗНС) и държавни ръководители. 3 март – денят на освобождението от османско иго се отбелязва всяка година с тържествена заря-проверка, а през 1988 г. е обявен за официален празник на народа и БНА
Както твърди българският военен историк акад. Георги Марков: „45 години българските пълководци бяха в сянката на съветските маршали.“
Република България
След 1990 г. Седмото велико народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Съвременният празник започва в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът или друг представител на висшия клир на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой войници.
