Евгени и Боряна се разхождат навън на въздух и благодарение на ветровитото време Боряна получи комплимент от ергена:
„Много ти отива така като вятъра ти раздухва косата, като цвете в планината“
Това изречение може да бъде използвано за начало на някой роман.
В лицето и очите на Боряна се вижда както задоволство от комплимента , така и явна срамежливост.