Евродепотат Александър Александров: Наистина Царство България НЕ е обявявало война на СССР

НЕУДОБНИ ДУМИ: ТРЯБВАЛО Е, МАЙ!

Много критични коментари прочетох за невежеството по изключително важен въпрос от българската история на журналистката Лора Крумова. Намирам ги за справедливи. Наистина Царство България не е обявявало война на СССР. На 5 септември 1944 г. тази антихуманна тоталитарна държава ни обявява война. А дотогава с нея цели 10 години сме поддържали нормални дипломатически отношения. Съветският посланик е бил постоянно присъствие на всички приеми в Двореца, разговарял е с министри и депутати, обичал е разходките до Княжево, топвал е задник в Черно море. България не е изпращала войски на Източния фронт. А може би е трябвало, могли сме да изпратим. И война е трябвало да обявим на СССР, та поне да знаем, че ако ни окупира, за какво ни окупира. Царство България не изпраща войски срещу Съветския съюз и успява да спаси всички, близо 50 000, свои граждани от еврейски произход от „хватката на Хитлер“, според видния израелски историк проф. Михаел Бар-Зоар. И може да се направи извод, че ако бяхме воювали срещу СССР то може би щяхме да спасим и евреите от Беломорието и Вардарска Македония. Но в историята са важни фактите, а не предположенията. Факт е например, че във всички държави, които изпратиха през Втората световна война войски срещу СССР, т.е. на Източния фронт, днес хората живеят по-добре във всяко едно отношение от нас, българите. За Германия, Италия и Испания с нейната „Синя дивизия“ е ясно. Българите се натискат да живеят в тях. Но нима не са пред нас и държави като Унгария и Румъния, чиито войски също са трепали съветски солдати? Макар и да не сме воювали срещу СССР в Северна Македония продължават да ни наричат „фашистка държава“. Но не наричат така нито Германия, нито Италия, нито Испания, а бившият им премиер Никола Груевски от години се укрива от правосъдието в Унгария, която не е фашистка държава, според македонците.

Ето защо си мисля че България е трябвало да воюва срещу СССР. За да ни уважава „Империята на злото“. За да не си помисля да ни се качва на главите. Неслучайно народът ни мъдро казва: „Бий, за да те уважават!“. Но е факт, че близо 400 хилядната българска армия през Втората световна война не изстрелва и един куршум или снаряд срещу Работническо-селската червена армия. Впрочем, така се е наричала тогава тази армия, която абсолютно неточно бе изписана върху строшената плоча на паметника й в Борисовата градина като „съветска“ армия. Много по-късно тя става съветска. А през войната си е била селска и работническа.

Това е нашият национален позор! Капитулирали сме пред окупаторите на Отечеството ни, не сме се съпротивлявали. И когато днес се възхищаваме на храбрите украинци, нека не забравяме за този наш срам. Защото те ни дават пример как се брани Отечество, а не как се посрещат окупаторите като „освободители“. Ние сме приели бича на окупаторите. И още имаме синила от него, както би рекъл дядо Вазов и „следи от теглото“.

Какво можем днес да направим? За първото спор не трябва да има: паметниците на работническо-селските червени окупатори трябва да бъдат натрошени и с материала от тях да се свърши нещо полезно в закъсалото при „промяната“ пътно строителство.

Второто, което също отдавна трябваше да направим, е да настояваме Русия, като правоприемник на СССР, да ни се извини за окупацията и наложеният на страната ни геноцид след 9.09.1944 г. И ако не го стори да преустановим всякакви отношения с нея. И третото е още по-лесно изпълнимо. Всички журналисти, които си отварят устата на исторически теми да преминат опреснителни курсове по българска история. Повтарям – всички, а не само Лора Крумова и Петър Волгин. И тези курсове да се водят от български историци, а не от проф. Искра Баева, например. За да имаме ние, гражданите, гаранция, че нещо ще се промени в България. Приятен ден!

Александър Александров / ФБ