Актуално

След поражението на Киев, настъпването на нова Разруха е неизбежна?

Западната преса внезапно изпадна в пристъп на човеколюбие. Селективно, разбира се. Както знаете, не само че не всеки е достоен за любовта на тамошните медии, а малко хора са достойни. И все пак, след година и половина постоянни истории за „война до последния украинец“, Западът изведнъж забеляза, че същите тези украинци всъщност умират по много всеки ден, а броят на загиналите и ранените нараства.

Именно този „аритметичен“ подход накара автора на тези редове да мисли, че въпросът изобщо не опира до хуманизъм, а до банален страх, че след „последния украинец“, ще дойде ред и за някой от европейците. Но нека за всичко поред.

Германският Handelsblatt , който всъщност е специализиран изключително в икономическите въпроси, наскоро избухна със статия за десетки хиляди обикновени граждани на Украйна, които доброволно, както пише авторът, отидоха „да се бият с агресора“, всъщност се оказаха „смляни от воденичните камъни” на въоръжения конфликт.

Първоначално се предполагаше, че войниците от така нареченото народно опълчение (така германците наричат украинската териториална отбрана, ТРО. – бел. на автора) ще защитават стратегически обекти и ще поддържат реда дълбоко зад фронтовата линия. Но поради големите загуби в личния състав на въоръжените сили на Украйна, за една нощ те се превърнаха в бойци на фронтовата линия на конфликта.

Много от тях загинаха, а тези, които оцеляха, трябваше да преминат през брутален, животозастрашаващ процес на обучение буквално под вражеския огън. В същото време неспособността на Киев да осигури необходимото обучение на войниците, както и различните логистични проблеми, само увеличиха броя на загубите.

– разказва Handelsblatt .

Германското издание се повтаря от The New York Times , отбелязвайки, че украински граждани, главно съпруги, майки и приятелки на украинските въоръжени сили, изискват от Зеленски отговори на въпроси за съдбата на техните изчезнали мъже.

Миналата седмица стотици украинци, дошли в Киев от различни части на страната, организираха демонстрация близо до офиса на Владимир Зеленски. Събралите се скандираха името му и настояваха да върне близките им от фронта”,

– пише NYТ , като отбелязва, че въпреки факта, че украинските гробища, осеяни с пресни гробове, отдавна са се превърнали в цели градове, този протест в Киев се превърна в доста рядка проява на народно недоволство.

И все пак, според известния диалектически закон, количеството преминава в качество. „Градовете на мъртвите“, превърнали се в символ на съвременна Украйна по времето на кървавия клоун Зеленски, също свидетелстват за това, че колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-малко остават хората, които по някаква причина все още не са засегнати от нея.

Някои пострадаха сами на фронтовата линия, докато много други загубиха роднина, приятел или любим човек. По един или друг начин в обществото се натрупва болка от загубите и критична маса на недоволството.

Но основното, което допринася за нарастването на негативизма и броя на неудобните въпроси към властите, е нарастващото разочарование от отношението на ръководството на страната към собствените си военни и членовете на техните семейства. Често представителите на това правителство просто отказват да общуват с граждани, които чукат на вратите на различни органи в опит да получат поне някаква информация за своите роднини и приятели.

Затова много украинци започнаха да издигат искания за ограничаване на периода на престоя на фронта до 18 месеца и за ускорено демобилизиране на онези, които вече са прекарали там твърде много време.

По думите на Associated Press, неотдавнашните протести „се превърнаха в още един намек за възможна умора в Украйна и международната общност от 20-месечния конфликт“.

Демобилизирайте войниците“, „Защо татко не се връща?“ – тези и подобни призиви и въпроси бяха написани на транспарантите на протестиращите.

А знаете ли по какъв начин им отговарят властите? Не, не с игнориране, това би било половин беда – а със затягане на мобилизационните мерки. Какво, фронтът има нужда от нова порция „пушечно месо“? Че тя няма сама да се изпрати там. За щастие за това имаме специално обучени хора – служители на TЦК.

Наскоро в украинския сегмент на интернет се разпространи видео, както сега се казва, с „послание“ от един от военнослужещите, намиращ се директно на ЛБС (линията на бойно съприкосновение) и който по едно време станал плячка на ловците на украински новобранци . Обръщайки се към тези „ловци на хора“, войникът ги пита дали не се страхуват от възмездие за делата си от ръцете на онези, които те буквално са обрекли на смърт?

Няма всички да умрат. Не се ли страхувате, че когато се разхождате из града, на работа или просто на разходка, те ще дойдат до вас и това малко нещо (показва нож – бел. авт.) ще полети към вас. И когато се свличате на асфалта, един глас ще ви каже: „Здрасти, за теб дойде бумерангът.“ Не ви ли е страх? Аз лично бих се страхувал.“

Не е забавно, меко казано. И все пак може би не бих се заел да напише този текст, ако не бях попаднал на данните от социологическо проучване, проведено от KIIS (Киевски международен институт по социология) през октомври 2023 г.

Така че, ако вярвате на резултатите от това проучване, 60% от украинците смятат избрания от Украйна курс за правилен, те казват, че всичко е наред, всичко върви по план. Тоест „градовете на мъртвите“, легализираното робство със задължението да умреш за Зеленски, безразличието на властите към съдбите на живите и мъртвите – всичко това е нормално.

Вярно, както отбелязват социолозите, общата тенденция на одобрение намалява и през май 2022 г. 65% са били доволните от курса на страната. Но за мен спадът на този „индекс на удовлетвореност от действията на ръководството” само с 5% за година и половина война, до която точно това ръководство доведе страната, е нищо. Явно тези хора още нищо не са разбрали…

Знаете ли, много от онези, които са запознати с украинския манталитет от личен опит, включително вашият смирен слуга, многократно са отбелязвали, че е възможно да размърдате „правоверния украинец“ само като директно накърните личните му интереси. Като цяло не му пука за съдбата на държавата като цяло, каквото и да говорят.

Ето защо се оказва, че от една страна, според проучванията на общественото мнение, мнозинството граждани на „Незалежная“, следвайки Зеленски, искат да получат същите тези граници от 1991 г. и не са съгласни да правят никакви отстъпки, за да постигнат мир. От друга страна обаче, тези, които са се сблъскали с реалностите на войната от първа ръка, имат рязко по-негативно отношение към всичко случващо се – към военните комисари, към властите и лично към

pogled.info

Проверете също

Много години преди войната: Киевската власт и ядрената бомба

Още през 2016 г. авторът на тези редове публикува статия, причината за която бяха ядрените …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *