Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
„Историята не е арена на щастието“
(Г. Ф. Хегел. Философия на историята)
Правителството на евроатлантическия сговор (ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС) и ортакът му ДПС вместо да решават най-важните държавни въпроси като демографията, огромното неравенство – най-високото в ЕС и едно от най-високите в света, огромната бедност и нищета на 90% от българите се е заело с реализацията на политическата програма на Козяк, огласена от записите на едно съвещание на „Продължаваме промяната“. По своето съдържание действията от Записа разкриват неофашисткият характер на Сглобката (Евроатлантическия сговор).
Този път общественото мнение е изкуствено конфронтирано чрез неустоимото желание на група български нихилистични политици да угодят на Козяк под маската на евроатлантизъм. Става дума за събарянето (унищожаването) на паметника на Съветската армия в София. Паметникът е на армията-съюзник на британската и на американската армия по време на Втората световна война- част от антихитлеристката коалиция.
Някои платени и кариерно амбицирани евроатлантици забравят каква е била реалната политическа и военна обстановка в Европа и в света през 1941-1944 г. Нека да си я припомним. В света се водят военни действия на три континента – Европа, Азия и Африка. В битката участват и войски от Северна Америка (САЩ и Канада) и от Австралия и Нова Зеландия. Главните бойни театри са четири: Европа, Тихоокеанския район, Източна и Югоизточна Азия и Северна Африка. В битката, от двете страни на фронта са две мощни коалиции: Тройния фашистки пакт (Оста Рим-Берлин-Токио) и страните Германия, Италия, Япония и присъединилите се към тях Унгария, Румъния, България, Хърватия, Словакия, Манджурия (Манджоу Го); Антифашистката коалиция (СССР, Великобритания, САЩ и Франция) и бившите британски владения – Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия. И двете страни използват ресурсите от завладените територии, както и от неутрални страни. За Тройния съюз снабдяването с ресурси става предимно чрез Швеция, Швейцария, Португалия и Испания. В завладените от Тройния съюз държави (в повечето страни) има разгърната ожесточена антифашистка съпротива – Франция, Полша, България, Гърция, днешните земи на Беларус, Украйна и Молдова. На Балканите има и две марионетъчни правителства на завладените Сърбия (ген. Нешич), Гърция (сменяни три правителства).
През цялата война Турция не влиза официално в съюз с нито една от двете страни, но в Източна Тракия срещу България е съсредоточена мощна армейска групировка. Срещу нея стои маломощният български Прикриващ фронт. В края на август и началото на септември 1944 г. конкретната военно-политическа ситуация на Източния фронт е сложна, особено след излизането на Румъния от войната срещу Съветския съюз (23 август 1943 г.). България е пред дилемата как да се спаси. Вариантите са само няколко. Първият е да продължи да работи за и да е с Германия. Този вариант е явно неработещ. Вторият вариант, измислен от Филов и реализиран от Багрянов е обявяването на неутралитет във войната срещу Съветския съюз, но не се прекратява участието в Тристранния пакт, не се прекратява представителството на интересите на Германия пред Съветския съюз от българското посолство в Москва, немските войски продължават да са в България, да се държат в концентрацинен лагер съветски, английски и американски военни. Третият вариант е сключване на сепаративно примирие с Великобритания и САЩ след настъпление на английски американски войски от Бяло море през Беломорска Тракия или България да бъде окупирана от турските войски. Третият вариант се блокира от Съветския съюз и последва обявяване на война, в съответствие с приетите задължения на Съветския съюз пред Великобритания и САЩ. Още в края на август 1944 г. са договорени условията и правилата за примирие с България и осъществяването на контрол върху нея от Тристранната съюзна контролна комисия. Присъствието на съветски войски в България е регламентирано с примирието, подписано през октомври 1944 г. в Москва от българския външен министър проф. Стайнов – представител на десните политически сили в България. След Девети септември 1944 г. при правителството на Отечествения фронт и двама десни регенти България участва във Втората световна война в две фази. Редом се сражават българи и съветски войници. В тези действия загиват хиляди български и съветски войници, воюващи рамо до рамо срещу фашистките германски войски.
В тази конкретно-историческа ситуация се вписва паметника на Съветската армия в София като спомен за събитията от Втората световна война. Той е и паметник на българските войски, на участвалите и загиналите във войната на страната на Антифашистката коалиция на СССР, САЩ и Великобритания. И едно малко отклонение. Във втората фаза на тази война в Унгария участват мои близки хора – чичо ми и редица мои съселяни, някои от които не се връщат от войната. Тъстът ми е също мобилизиран и участва във войната. И за близките на всичките тези славни български войници, сражаващи се под ръководството на Съветската армия събарянето на паметника е поругаване на паметта на тези славни българи. Дейците на Евроатлантическия сговор просто нямат знание (канадско образование) и чувство за родна история и родова памет – за тях са важни указанието от посолството/посолствата. В тяхната историческа памет и обучение няма място за българската памет за славните български войници.
Много е прав Хегел, че историята не е арена на щастието. И колкото кощунствено да се дописва Хегел, бих се осмелил да напиша и, че е кощунство да не се знае или да се забравя и пренаписва по чужд модел и под влияние на чуждоземска англо-саксонска политика българската история. Сегашното обругаване на Паметника на Съветската армия е политика на наследниците на онези, които яростно бомбардираха София и множество други български градове и села, избиха хиляди мирни български жители. Вярно е твърдението на В. Проданов, че „Там, където доминира идеологията на либерали и неолиберали историята се вижда по един начин, а там, където са консерватори или комунисти по друг, включително и историята на Втората световна война и на всички войни. В едни страни тя се пренаписва и отхвърля, в други имаме много по-голяма приемственост, както в Китай през последните десетилетия“ (Проданов, В. (1921). Идеологически различните интерпретации на историята. 24.06.2021
В един столичен антикомунистически и русофобски вестник на 19 август 2023 г. се появи една статия, навярно поръчкова, в която по повод Паметника на Съветската армия в София са изписани маса неистини и мисловни инсинуации под неадекватното заглавие за „големия брат“ и братушките. Тя по съдържание не е подплатена с факти и не би трябвало да ѝ обръщаме внимание, но в нея има няколко от основните евроатлантически опорки, масово използвани в политически речи, коментари на „всичколози“ по телевизиите и т.н.
Какво прави впечатление в дискусията за паметника на Съветската армия?
Първата голословна опорка е неправилното отъждествяване на някогашната Съветска армия със съвременната Руска армия и с политиката на съвременна Русия – една от петнадесетте бивши съветски републики. Съветската армия воюва с фашистките германски, италиански, унгарски, румънски, испански, хърватски, словашки и други войски. Тази армия дава милиони жертви. Руската армия не е Съветската армия, която остана в историята, в книгите, филмите, списанията, паметниците, музеите, мемориалите, в паметта на огромното множество жители на Европа. В края на Втората световна война Първа българска армия е част от Трети украински фронт на Съветската армия, а представителна част на Българската армия дефилира на Червения площад по случай победата над фашизма. През първия етап (септември-ноември 1944 г.) българските войски се сражават се изтеглящите се от Гърция германски войски на територията на днешна Сърбия, Северна Македония и Косово и осигуряват левия фланг на Трети украински фронт. През втория етап (януари-май) Първа българска армия (130 000 души) се сражава в Унгария, но достига и Австрия. По време на двете фази на войната Българската армия наброява 455 000 мобилизирани и кадрови войници и офицери. Във войната загубите на Българската войска са: 8 337 убити, 9 155 безследно изчезнали и 22 958 ранени или общо 40 450 души (По Уикипедия). Само убитите и ранените са около 32 000 войници и офицери. Така, че след 19 септември 1944 г. до края на войната Българската армия е част от войските на Антифашистката коалиция и макар и малка част от Съветската армия.
