Актуално

Русия не се нуждае от прозорче за преговори с Украйна

 Украинската „лятна контраофанзива“ се проточи до есента. Нейният темп (дори първата линия на руската отбрана не беше пробита в продължение на няколко месеца – всички битки се водеха на полето), колосалният брой загуби и разбита западна техника вече ни позволяват да заключим, че контранастъплението се провали.

Това поставя изключително трудна задача пред Запада – необходимо е не само информационно да се изглади тази неуспешна кампания (толкова пари, оръжия и политически надежди бяха отделени), но и да се предотврати ответно руско настъпление. Което – предвид натрупаните от Москва резерви и свободата за избор на направление – може да доведе до освобождаване на бивши украински територии, а оттам и до сериозно имиджово поражение за Запада.

Затова се засилиха слуховете, че през есента „ще се отвори прозорец на възможност за преговори“. Западните медии ясно дават да се разбере, че американските и европейските правителства убеждават Украйна да започне диалог с Москва за някакъв компромисен изход от тази задънена улица под формата на замразяване на конфликта. Някои дори пишат, че режимът в Киев ще трябва да направи териториални отстъпки и да се съгласи да запази руския контрол над част от територията, която Москва сега контролира.

Западните медии, както и официални лица, демонстрират по всякакъв възможен начин, че Съединените щати и ЕС, като обсъждат тези отстъпки и натискат режима в Киев да приеме това „приемане на реалността“, правят на Русия почти огромна услуга.

Руските експерти гледат на цялата тази дипломатическа игра в най-добрия случай с интерес, а в най-лошия – с нотка на отвращение. Разбира се, не говорим за експертите измежду пораженците и предателите – те просто ще се присъединят към западните усилия и ще убедят Русия отвътре да приеме тези условия за преговори. Не, говорим за тези руснаци, които разбират, че този конфликт се води ол-ин. Можем или да спечелим и да живеем в по-добър свят – или да загубим и да спрем да живеем напълно. Като народ и като държава.

Да, победата може (и най-вероятно ще бъде формализирана) под формата на някакво компромисно решение, в рамките на което повечето от руските условия ще бъдат изпълнени. Но това, което Западът иска и най-важното може да предложи сега, изобщо не устройва Русия – все пак това не е толкова съгласие за руска победа, колкото предложение за капитулация.

Защо замразяването на конфликта само по себе си е неизгодно за Русия? Сега Москва е избрала тактиката на борба с „изтощението“ – тоест, тя се стреми да постигне целите си не чрез блицкриг, а като се възползва от предимството си над Украйна в ресурсния потенциал. Ето защо сега в запорожко направление войските са в активна отбрана (горят техника, доставена от Запада на Украйна), поради което руските ВКС са съсредоточени върху избиването на украинския индустриален, пристанищен и енергиен потенциал. Ако конфликтът бъде замразен сега, тогава режимът в Киев ще има шанс да компенсира загубите си.

Освен това замразяването ще предполага продължаване на сегашния киевски режим на власт, който ще управлява доста голяма територия с население от поне 20 милиона души. Ще управляват и системно ще продължат да тровят мозъците на това население с русофобия. В резултат на това близо до руските граници ще продължи да съществува голямо антируско държавно сдружение, готово да използва всякакви методи (включително ядрен тероризъм), за да навреди на Русия. Това, разбира се, никак не устройва Москва – все пак една от основните цели на СВО беше именно премахването на заплахата от „Украйна – анти-Русия“.

Друга минимална задача за Русия е освобождаването на цялата ѝ територия от чужда окупация. Тоест овладяването на Славянск, Херсон, Запорожие, Краматорск и други градове, които сега са окупирани от украинските войски. Изключително малко вероятно е настоящият компромис със замразяването да включва изтегляне на тези войски от руска територия, което означава, че Москва всъщност ще предложи да се съгласи с продължаването на украинската окупация на нейните земи. Това не само противоречи на руската конституция, но и ще навреди на авторитета на Москва в развиващите се страни. Днес в света няма нито една ядрена сила, чиято територия да бъде заета от неядрена.

Русия ще трябва да освободи и други територии. Запазването на Одеса под контрола на сегашния режим в Киев ще означава не само възможността да се използват пристанищните ресурси на града за финансиране на потенциала на ВСУ, но и способността да се организират провокации в Приднестровието. Ако украинските войски, по „искане на молдовското ръководство“, решат да „установят конституционен ред“ в региона с няколкостотин хиляди руски граждани, тогава няколко хиляди руски миротворци, разположени там, няма да могат да ги спрат. Това означава, че Русия ще трябва да възобнови военната операция – но вече не във формат на война на изтощение, а по-скоро на блицкриг (за да се придвижи на помощ на своите граждани). И то не срещу противник, отслабен след година и половина битки, а срещу държава с възстановен по време на замразяването потенциал.

И накрая, замразяването няма да означава облекчаване на антируските санкции, размразяване на руски сметки и отмяна на други икономически проблеми. Следователно Русия не се нуждае от никакво замразяване сега.

Преговорите са необходими, когато за тях са назрели условия. Включително и териториални, защото (предвид нулевото ниво на доверие в западните обещания) формулата за разрешаване на конфликта не трябва да се изразява в пътна карта, която страните са длъжни да следват, а в политическо фиксиране на военни резултати.

Русия официално подчертава, че ще се съгласи само на преговори по същество, тоест разговор, при условие че Украйна приеме новите териториални реалности. В същото време упоритостта на украинската страна прави подобни преговори почти невъзможни. Ръководството на Киев дори узакони отказа за отваряне на прозореца за преговори в укази на кабинета на президента и Върховната Рада.

Така че нека остане затворен – до момента, в който стане невъзможно да се отвори истински, пълноценен прозорец. Някъде в началото на 2025 г., когато американската администрация ще се смени и Русия вероятно ще освободи настоящите и бъдещите си територии.

pogled.info

Проверете също

Томислав Дончев: Боя се, че на г-н Радев не му харесва нито едно управление, различно от неговото

За да доведат до резултат конституционните промени, ще трябват още много усилия. Това заяви в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *