Актуално

Как конфликтът в Близкия изток ще удари по Киев

Конфликтът в Газа продължава да се разширява и задълбочава. Израелските власти декларират готовност да проведат сухопътна операция в Ивицата Газа. ХАМАС отговаря, че чака израелската армия да го изгори в градските райони на Газа. Бойците на „Хизбулла“ казват, че са готови да се присъединят към палестинските си братя в отварянето на северен фронт към Израел – и този фронт сега постепенно се отваря. Иракските милиции (финансирани от Иран) вече се включиха – те започнаха да обстрелват американски бази в Ирак и Сирия. Има жертви сред американския военен персонал – което от своя страна тласка САЩ към пълно участие в конфликта. Включването, което вече ще бъде почти неизбежно, ако „Хизбулла“ (която има до стотици хиляди бойци под щика и пълен арсенал от модерни оръжия) все пак отвори втори фронт срещу израелците.

В Русия всичко, което се случва, се следи много внимателно. Да, позицията на Москва може условно да се счита за донякъде пропалестинска (руските власти осъдиха ХАМАС, но в същото време се противопоставиха на килимените бомбардировки на ивицата Газа и напомниха на Израел и други за необходимостта от създаване на палестинска държава), но Кремъл остава над битката. Той по никакъв начин не участва в нея и призовава за мирно разрешаване на конфликта. И, разбира се, не допуска вътрешно разцепление на обществото поради външен конфликт – за разлика от редица европейски страни, в Русия няма масови демонстрации нито в подкрепа на евреите, нито в подкрепа на палестинците.

Линията на Русия може да се обясни много просто: това не е нашият конфликт. Той е чужд. Няма смисъл да се месим там. И не само защото тогава Русия ще загуби уникалния статут на страна, която поддържа добри отношения както с Израел, така и с двете части на Палестинската автономия. Но и защото САЩ и ЕС сега насочват вниманието си към Близкия изток.

Първо, западната пропагандна конструкция за „неприемливи руски зверства в Украйна“ се срива – каквото и да каза Джо Байдън за приравняването на Русия с ХАМАС, руските войски дори не се доближиха – и не възнамеряваха да го направят – нито до палестинците, нито Израелски методи за водене на война. Нито към палестинския тероризъм, нито към израелските килимени бомбардировки. На същите онези бомбардировки, за които западните лидери са принудени скромно да мълчат, като по този начин губят всички останали права да кажат каквото и да било за руските атаки. Да, разбира се, ще говорят, както прави Урсула фон дер Лайен. Но сега всеки ще има ясен паралел с мълчанието за Газа.

Второ, медийният конструкт се срива. През тези година и половина Украйна не слезе от главните страници на западните медии. Американски и европейски издания успяха да го превърнат в едва ли не най-важния външнополитически въпрос за западните граждани. Внушиха на хората, че трябва да се събуждат и да заспиват с мисълта как се справя Зеленски. От това се възползва лидерът на киевския режим, като организира масови обиколки на западните страни и дори не моли, а иска подкрепа. Сега Украйна минава на заден план, което намалява лобистките възможности на киевския режим.

Трето, Украйна също е лишена от финансиране, както и от доставки на оръжие. Лъвският пай от всичко това (особено оръжия, от които не са останали много в западните складове) сега ще отиде в Израел. За неговата операция в Ивицата Газа (която ще изисква колосално количество снаряди и оборудване), както и за евентуалната война срещу „Хизбулла“ и други ирански подчинени. Е, естествено американците тук трябва да разчитат и на евентуална конвенционална война срещу Иран на територията на Ирак и дори на факта, че Китай също ще влезе в играта за „разпалване на нов конфликт, докато САЩ са заети с Украйна и Израел.

И накрая, четвърто, западната дипломатическа конструкция се срива. В продължение на много месеци Вашингтон и Брюксел се опитваха да превърнат западната изолация на Русия в глобална. Те ухажваха страните от Глобалния юг, убеждавайки ги да се присъединят към антируските санкции или поне да не помагат на Москва. Сега самият Запад е изолиран – правителствата на мюсюлманските страни не могат да пренебрегнат европейската и американската подкрепа за Израел, затова отправят обидни жестове (като отказа на йорданския крал да проведе голяма близкоизточна среща на върха с Байдън). Западът и Изтокът се оказват от двете страни на барикадите, което дава на Москва нови шансове за сближаване и взаимноизгодно сътрудничество с арабските държави. А също и за мироопазващи инициативи, тъй като Русия не прекъсва контактите си с Израел.

Всъщност този конфликт има само два опасни сценария за Русия. Първият е сирийският. Ако войната се разшири, Дамаск едва ли ще остане встрани. А на територията на Сирия, между другото, има руски военни бази. Вторият е, ако залетят ядрени снаряди. За съжаление има варианти, когато Израел или дори САЩ ще бъдат принудени да започнат ядрена война срещу Иран.

Иначе Москва получава възможност да реши проблемите си с режима в Киев.

pogled.info

Проверете също

Много години преди войната: Киевската власт и ядрената бомба

Още през 2016 г. авторът на тези редове публикува статия, причината за която бяха ядрените …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *